Re: Къщата на Джи

**Нина** Пон Дек 13, 2010 10:10 pm

-Ти си долна лъжлива...хайде да не продължавам сигурно и слепите виждат колко си влюбена в него.Не можеш да излъжеш никой!!! Как не те срам да ме лъжеш в очите а уш бяхме приятелки.И какво те интересува какво правя с Пол
това си е само наша работа !!

**Джи Питърсън** Пон Дек 13, 2010 10:14 pm

-Я не ми говори така, че ще дойда и ще ти удъъър`ъ една глава-изкрещях-Няма да ми казваш какво мисля, какво чувствам камоли какво мисля за тоя идиот! Ооо, сестро! Започна се! Ако до сега съм пробвала да страня и съм си следяла сценарийчето сега ще влага двойно..не четворно повече емоция и чувство...И бог да ти е на помощ какво ще стане!
-На теб бог да ти е на помощ!-ирепчи се Нина-Ще ти откъррр`тъъ дограмата!
-Ще ти счупя металкерамиката зъб по зъб! Заклевам се, ще ме молиш да спра на колене!

**Нина** Пон Дек 13, 2010 10:26 pm

-Омг оригинална си като баба ми.А и как ще влагаш повече чувства то има ли на къде повече ти в момента си като малко влюбено дете, и се вижда от киометри, и
поне имай достойнството да ми кажеш в очите че го обичаш, а не да ме лъжеш и да ми се правиш на приятелка...толкова си двулична.

**Джи Питърсън** Вто Дек 14, 2010 12:07 pm

-Оооу, двуличнаааа...Да, най-тежко приемам коментари от тъпи фръцли.
Направо ми причерня. See red. О, да. Точно така. За секунда ми се стори, че виждам червено. Само за момент изпуснах юздите и вече я бях награбила за есктеншъните. Завлачих я към вратата докато пробваше да ме удере.
-Ако още веднъж се явнеш тук не прощавам!-изкрещях и я блъснах с коляно в гърба, за да излезе

**Нина** Вто Дек 14, 2010 8:36 pm

Омг първо ме вика да говориме са изтериясва.Завъртях се и казах.
-Ти си тъпа кучка - след това я ударих. След това видях,
че Иан слиза от колата си и се запъти
към нас.

**Джи Питърсън** Вто Дек 14, 2010 8:56 pm

Остра болка в носа. Едниственото което помня. После нещо като затръшване на врата. Крясък:Хей, хей! Причерня ми от болка. Ама, че пача. Направо ми идеше да я натикам където и е мястото...но когато спра алената кръв от носа си. Пробвах да забърша топлата течност, която се стичаше по лицето си с ръка, но тя ставаше все повече и повече, а пръстите ми се зацапваха страшно много. Сигурно цялата бях омазана в алена багра.
-Джи!-Иан тичаше тромаво към нас
С едната си ръка задържа лакътя ми, а другата обви около раменете ми.
-Добре ли си?-попита той и бутна входната врата
-Как мислиш...Ако искаш питай Нинка-невидимка, когато се забърка в проблеми!-изкрещях

**Нина** Вто Дек 14, 2010 9:13 pm

Толкова се издразних на Джи че се качих в колата си и дадох мръсна газ.Но точно на ъгала на улицата се блъснах в камион. Усетих че колата ми се преобърна...ударих си главата и усештах че кървя но не знаех от къде всичко ме болеше и не можех да помръдна,а знаех че трябва да изляза,но просто не можех.

**Джи Питърсън** Вто Дек 14, 2010 9:31 pm

Иан търчеше из къщата под моите зорки очи и търсеше ту кърпа, ту лед, ту някакъв крем, за да не ми излезе хематон. Ако не посинеех от удъра в носа щях да посинея от студ. Хвърлих кърпата пълна с лед на дивана до себе си и извиках:
-Стига толкова, вече ми мина...
-Та...-той най-накрая се показа от кухнята-За какво беше този скандал?
-Не е важно...-поклатих глава
Нямах ни най-малко намерение да му казвам истината.
-Исках да и се извиня за нещо, тя дойде като голямата работа, каза, че съм двулична кучка, изхвърлих я и тя ме преби.
Иан замълча за секунда и отново започна да тършува из шкафовете.
-И какво си направила?
Ъъъъ...Е тфа беше...Какво можех да направя? Аз съм аааангееел! Мисли!
-Женски работи-усмихнах се
Той отново се появи и седна до мен.
-Аз си помислих, че сте се карали за мен-засмя се Иан
-А да бе...-изхилих се-Хей, нали ще дойдеш утре на рожденият ми ден?
-Да-отговори веднага той-Какъв подарък искаш?
Иан се усмихна леко и хвана ръката ми. Приближи се леко към мен. Съвсем нежно хвана брадичката ми и придърпа лицето ми към неговото. Тогава...Звук от спирачки, счупени стъкла. Веднага и двамата скочихме. Изтичах към прозореца. От някъде идваше дим.
-Хайде, да видим какво става!-подкани ме Иан докато взимаше якетата ни от закъчалката
Двамата хукнахме надоло по улицата.
Късогледа съм и единственото, което видях бе черен пушек, много петна-хора, едно черно петно и огромно бяло такова.
-Колата на Нина!-изписка като дете Иан
Н-н-не може да бъде! Хукнахме още по-силно. Наистина, колата на Нина.
В далечината се чуваше линейка. Слава богу.
Иан избута хората обградили колата и огромния камион докато ме държше за ръка, за да се движим в пакет.
-Н-нина?-изписка още веднъж той
Не можах да се сдържа да не изпищя. Нина, цялата в кръв. Погледа й молеше за помощ. Кафевите очи бяха единствения живец в безизразното кърваво лице.
-О господи!-изплаках закривайки лицето си със шепи
Къде е тъпата линейка?
В отговор тя спря пред нас след само две секунди. Мъжете ни избутаха, за да я измъкнат от колата.

**Нина** Вто Дек 14, 2010 9:41 pm

Усетих как парамедика се опитва да ме извади от колата, кръка ми се беше заклещил,но не можех да кажа нямах силата,усещах как дробовете ми се едно горят не си усещах краката бях толкова безпомощна в този момент чувах само как хората крещяха около мен.

**Джи Питърсън** Вто Дек 14, 2010 9:54 pm

Просто зяпах...Как? Преди две минути дори не подозирах, че може да й се изкълчи глезен!
-И-иан?-проплаках безжизнено
И той бе уплашен. Но не колкото мен. Направо чувствах как изкрейзвам. Ка отвътре се съдирам, а от вън бях керамична кукла.
-Аз съм в-виновна...-казах едвам долувимо-Ако не я бях гонила...Или...Ако въобще не се бяхме срещали...
Той въздъхна.
-Не е вярно...-каза Иан-Нищо не можем да променим, но ти не си виновна. Виж, трябва да...Трябва да кажа на майка й...Нямам и телефона и ще отида до дома й.
Кимнах. Виновна съм...
-Не се притеснявай-добави той и бързо ме целунна
После се затича към колата пред къщата ми.
Това нямаше значение сега. УБИХ НИНА!
Причерня ми. Света ме смачкваше. Краката и ръцете ми трепереха. Всичко ми стана като през негатив. Студена пот поби по лицето ми, но каточели ръцете, главата и краката ми не действат.
Заспивам. Толкова е приятно. Не ме събуждайте.
В тъмнината чух писъци и едвам долувих, че съм във въздуха. Треса се. Всякаш някой тича с мен на ръце. След две минути ме устави на нещо меко. За секунда прогледнах. Напълно непознато място. После отново потънах в тъмнина.

**Нина** Вто Дек 14, 2010 10:02 pm

Единствено си спомням камиона който се изпречи пред колата ми.Явно вече бях в болницата и леко отворих очи видях Иан да седи и да гледа леглото до мен притеснено затова леко си завъртях главата за да видя какво гледаше и видях че
на другото легло лежеше Джи,и тогава просто се сринах на Иан не му пукаше за мен
дори когато имаше вероятност да умра,просто усещах как се разпадам,болката от
катастрофата не можеха да се сравняват с болката която чуствах вътрешно в момента.

**Джи Питърсън** Сря Дек 15, 2010 9:12 pm

"Пук"
Събудих се в стаята си. Ошашавена се огледах. Да, това беше стаята ми. На ношното шкафче имаше бутилка кола и пакет бисквитки. Върху тях бе поставена бележка.
"Пук"
Подскочих рязко от леглото и главата ми се завъртя. Едвам-едвам допълзях първо до бележката.
"Пий газирано и яж много сладко, за да се чувстваш по-добре. Внимавай с резките движения!
Да се оправяш
Иан

ПП:Честит рожден ден!"

"ПУК-ПУК!"
Оу, да! Имам рожден ден!...Тоест...Днес е 15 декември. Минал е един ден. Всичко това от вчера бе просто сън?
"Пук"
Какъв бе този шум? Тръгнах към запотения прозорец. С ръкава на дебелата си пижама изтрих малка част от него, за да прогледна. Късогледа съм. Страхотен случай на късогледство. Виждах само петна в далечината. Бяха четири. Една дребна, седеше най-отпред и хвърляше камъчета по прозореца.
"Пук"
Зад него имаше червенокосо петно, а до това пето още две. Едното бе изключително слабо, свило се в палтото си, а другото имаше нещо като рижав облак на главата си.
Ето тези петна бяха най-прекрасните.
Затичах се надолу по стълбите забравяйки забраната на Иан. Щом стигнах вратата дочух някой да пее:Джингъл белс, джингъл белс, кучко отвори! Много тъпа, смотана и глупава тупалка.
Отворих вратата и без дори да поглеждам се хвърлих върху този който стоеше пред мен. Дребното момче падна на снега и аз върху него. Чух другите да се похилкват. Всъщност бяха много повече. Развълнувано подскочих. Ошашавена забелязах, че това не бяха само Джерард, Франк, Майки и Рей. Там също бяха Лукас Гейбриъл, Ванеса Хъджънс, Дейвид Хенри, Диди, Иан, Пол, Ашли Тисдейл, Касем, Суифти, Сиър, Онисион /Дерек/ и жена му Скай, Лиса Суифт, Зак Ефрон, Джъд Уоу, Робърт Дауни Джуниър, Алийн МакГрегър, Деми Ловато, Майли Сайръс, Ема Уотсън, Рупърт Гринт, Даниел Радклифт, Евана Лънч, Том Фелтън, Лолгън Лерман, Тейлър Лутнър, Кристен Стюърт, Ник, Джо и Кевин Джонас, Ники Рийд, Ашли Грийни, Ана Адъмс и Никол Андерсън.
Изкрещях от радост. Тук бяха всички. Някои дори и от Англия. Даже и Криси от България бе дошла.

**Нина** Сря Дек 15, 2010 9:33 pm

Джи се огледа.
-Къде е Нина ? - попита любопитно.
Иан я погледна странно.
-Ти не помниш ли ? - беше учуден

**Джи Питърсън** Сря Дек 15, 2010 9:38 pm

Значи не съм сънувала? Представих си как супер щастливото ми лице се превръща с безиразна, уплашена маска.
-Хайде да влизаме!-провикна се от тълпата Том
-Ще ти помогна да се преоблечеш-измъкна се от тълпата Ники
Наистина напрежението се затегна.
-Аз ще внеса храната-предложи Матю и вмъкна след нас четири огромни плика

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 10:57 am

С Ники Риид се качихме нагоре по стълбите към стаята ми. Добре, че не бях много разхвърляна. Каквато е чистофайница!
-Я да видим-тя се опъти направо към гърдероба ми и започна да рови
Седнах разсеяно на леглото и разтворих списанието до мен. Бях го купила само защото пишеше нещо за Пол и имаше негов плакат. А те бяха рядкост. Имаше и някаква статия. Спрях се без да искам на нея и се загледах в усмихнатото й личице, което разказваше колко добри приятели сме в "Дневниците"
От съжаление почувствах гняв. Колко лицемерна можеше да бъде? Винаги е била такава. Никога не ми е била приятелка. На никой не е била приятелка. Държала се е мило само защото отбягвах Иан и тази позиция й беше доста угодна.
-Какво мислиш питах!-каза Ники
-Ъъъ...-разтърсих глава-Ммм..Става.
Тя въздъхна, хвърли закъчалката настрани и започна наново да рови.

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 10:59 am

-Ники?-попитах внезапно
Тя се обърна рязко.
-Мислиш ли че аз съм виновна...за това с Нина?
Ники устави няколко блузи на столчето пред тоалетката и седна до мен.
-Бях груба-признах
-Не, не мисля-тя сложи ръка на гърба ми-Иан каза, че телефона й е звъннал и се е разсеяла.
Вратата се отвори

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 11:05 am

Беше Майли. Стъскаше в ръцете си маша.
-Машата е топла-съобщи тя-А вие още се туткате!
Тя влезе в стаята и седна до нас.
-Аз имам работа-усмихна се Ники и се върна към дрехите
Майли започна да ме дърпа за коста.
-Внимавай!-предупредих я
-Знам какво правя!-отговори тя-Само да видиш колко много подаръци имаш!
Потрих доволно ръце.
-Кой е най-хубав?-попитах-Разкрий малко тайни!
Майли сви устни преценяващо ситуацията.
-Кажи ми Джъд поне какво ми е купил!-примолих я-Не сме големи приятели. Аз съм луда фенка...Избягваше ме защото не спирах да го прегръщам.
И трите се засмяхме.
-Добре де-въздъхна Майли-Някаква книга, не знам каква опакована е...И колиенце. Много е сладко.
-Шшш!-напомни Ники-Трябва да е изненадана!
-3 години актьорство майстворство-кимнах с глава-Изненадана е леко казано за мен!
Двете се изкикотиха-

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 11:11 am

-Ванеса?-попитах
-Е стига де!-възмути се Майли-Един ти стига. След малко ще слезеш и ще ги видиш!
Въздъхнах тежко.
-От кой е най-хубав?-последният ми шанс
Момичето се замисли.
-Зак...-кимна тя сериозно
-Виж какво ти намерих!-усмихна се Ники и издърпа една закъчалка
Тя измъкна една лилава рокля, която бях купила преди много време.
Майли подскочи и едвам не ме упърли с машата.
Тя се затича пъргаво към шкафа с обувките и зарови.
-Плачат си за тази рокля-каза тя след три минути търсене
Пропълзя по земята и ми нахлузи едни обувки на токчета, които бях забравила, че съществуват

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 11:36 am

-Готова си-усмихна се Майли, а Ники се дръпна по-назад за да ме огледа
-Прекрасна-кимна тя
-Косата...-закашля се Майлз
Изправих се едвам-едвам зареди токчетата и трягнах към вратата. Момичетата ме последваха. Внимателно гледах къде стъпвам, за да е завършим с проишествие. Вздъхнах щом преминах стълбите и разбрах, че всички са ме зяпнали.
Почувствах се малко неудобно и помахах сконфузено.
Хората се пораздвижиха и най-отпред излезе Лукас.
Толкова му се зарадвах. Беше ми най-добър приятел, а не го бях виждала от...и аз не помня кога.
-Честит рожден ден!-усмихна се той и ме прегърна
-Човееек!-пропищях-Много се радвам, че дойде!
-Е, как иначе!?-изхили се той-Само веднъж ставаш на 23! Виж какво съм ти взел.
Той ми подаде едно малко червено пакетче със златна панделка. Раздърпах опаковкана и подскочих.
-Ай-фоун?-зяпнах и отново възторжено го прегърнах
-Ем, да!-усмихна се той и ме потупа по гърба
-Виж-предупредих го-Ще обиколя всички и после ще дойда да си поприказваме ок?

**Джи Питърсън** Чет Дек 16, 2010 11:43 am

Така...Я да видииимм...Огредах стаята кой щеше да ми е най-интересно какъв подарък ми е купил?
-Джи!-дръпнаха ме Ашли и Ванеса
-Двете събрахме пари и ти взехмееее-усмихна се Ванеса докато Ашли намерише подаръка
-Това!-подскочи русокосата и ми подаде опаковано...нещо
Те ме погледнаха малко накриво зареди погледа който хвърлих.
-Да, опаковката не е най-добрата, но...-поклати глава Аш
-Няма значение!-поех подаръка и взех да разкъсвам розовата хартия
Двете трепереха от въодошевление.
-ЧАНТА ГУЧИ!-изкрещяха двете наведнъж
-О, благодаря...-усмихнах се и ги прегърнах
Двете пяха луди по шопинга и марковите неща, а на мен хич не ми пукаше дали е гучи или съм го купила от улицата.
-Аз!-усмихна се Кристен-Не е много, но е от сърце.
Подаде ми едно изключително сладко розово меченце. Беше доста голямо.
-Много е сладко, Крис, благодаря!
Другите подаръци бяха стандартни:книги, вази, гердани, обеци, мечета, дрехи...От Дерег, Райън, Касем и Матю получих и стереоуредба.

Sponsored content