Улица "Итън"

**Джи Питърсън** Вто Фев 08, 2011 9:19 pm

В колата цареше пълна тишина. Усещаше се, че и двамата копнеехме да захванем и най-глупавото разговорче за времето но просто неможехме. Гледах как върти волана наляво надясно отегчено, а устата ми бе като запечатана.
-Забелязах, че тези дни си станала по-мила-отбеляза Иан
-Тази седмица сме се виждали само веднъж...Как така си го забелязал?-попитах
Той повдигна рамене.
-Още първата седмица от катастрофата на Нина...се промени.-продължи
-И каква бях преди?-усмихнах се
-Беше груба, биеше ме-изхили се мъжа-Хич не се държеше послушно.
Послушно? Аз? Винаги съм си послушничка! Да, той ме нервеше и често го псувах по български, но...
-Променила съм се значи, наистина-казах-Всички искат от мен да съм най-добрата приятелка на Диди и Нина...а не се показвам като такава. Искам...да не се карам с никого! Искам когато имат проблем хората да се обръщат към мен, а когато аз имам, да има на кой да звънна, като изключим Пол, Лукас и момчетата от бандата. Всички започнаха да ме смятат за използвачка и тъпанарка, защото съм видяла Нина само 4 пъти докато е била в боница...
Въздъхнах и се начумерих, защото бръщолевех пълни тъпотии.
-Говоря несвързано, знам!-кимнах-Но...Нина...Тя не е като мен! Тя си има майка и баща тук, а аз съм сама. Тя си има теб и лудия Пол, а аз?...група наркоманчета и Пол! А тя иска...какво иска от мен? Дори не знам! Аз искам всичко това! Искам всяка вечер да се връщам на топло, да знам, че някой ме обича...по друг начин, да виждам всяка вечер родителите си, да не съм сама в тъмната стая, всяка вечер да ям разни студени гадории...
Замълчах. Това пък защо го казах? Трябва да отида на преглед. Несъмнено!
-Какво имаш предвид под...Нина си има теб?-попита Иан с някак студен и объркан глас
Опрях главата си на студеното запотено стъкло вглеждайки се в дъжда. Къде отиде слънцето? Черните облаци го бяха помрачили, скрили, разтревожили...Небето, тъй обятно преди, синьо, дълбоко, сега сиво и мрачно, сега тъгуваше с мен.
Устните ми потрепнаха в опит да кажа нещо...Какво да кажа като нямам представа какво чувствам?
-Еми...-промълвих без да се отделям от стъклото-Знаеш...Всички обичат, Нина. Никой ли не разбира защо толкова ме е грижа за Пол? Защото той ще е развалина без мен. Вече да е скочил от някой мост заради вас. Той е толкова луд по Нина...почти колкото тя по теб...И знам, че той никога няма да я има...пробвам да запълня тази болка, преди да е разбрал, че тя е в него.
Замълчахме отново. Този път тишината беше тежка...смазваше ни бавно и полека.
Чувствах се ненамястото си, погрешна, но усещах, че и той се чувства така.
Чувах как дъжда се усилва право в ухото си.
-Никой не разбриа Пол-реших да продължа
Изведнъж колата спря рязко на мястото си, като политнах леко напред.
-Не говорим за Пол!-изкрещя Иан и ме накара да се свия-ПРЕСТАНИ!Какво чувстваш, ти! НЕ ПОЛ!НЕ МИ ПУКА ЗА НЕГО СЕГА!
Той се бутна назад в седалката като скри лицето си в шепи.
Караше ме да се чувствам виновна, ли?
Зад нас се чуха нервни клакосни. Иан се изправи и тръгнахме бавно като горчивината в сърцето ми и тежеста в очите ми се засилиха
-Аз ли?-измънках като отново положих глава на прозореца-Защо съм аз в цялата тази история? Ти си с Нина...Цял свят е на същото мнение. Аз съм...аз съм пречката между "Деймън и Елена"...И пречка съм, защото...защото преча! Точно това правя! ПРЕЧА ИМ! Аз заставам между тях и това е единственото, което мога. Да ги отдалече, защото аз не знача нищо!..Чувствам се объркана. Не искам да разочаровам "Елена"...Вкопчила съм се в миналото точно като Джоанн. Само това имам...минало. Сега още повече се обърках. Дори не знам какво ти говоря...Ти как се чувстваш?
Той въздъхна.
-Мислиш ли че аз съм наред? Нина ме гледа с онези големи очи, всякаш настоява да съм с нея. Напомняйки ми че болницата всеки момент ще я приеме отново ако я отхвърля....Джорджия, питаш ли се какво ми беше...да знам, че ме мразиш?
-Както се чувстваш сега към мен...-добавих тъжно
Той не казваше нищо. Нямаше ли да е по-добре да ми каже, да, наистина те мразя? Убива ме така. Единственото, което направи е да се протегне през мен и да отвори вратата от моята страна.
-Нищо не разбрах...-измънка той и хвърли разочарован поглед към мен
Бавно преметнах чантата си на рамо и излязах от колата. Дъжда отново плющеше с все сила.
Бързо, под студените капки, се отправих към входната си врата. Косата ми бе цялата мокра, на сплъстени кичури, а дрехите ми вир-вода. Изкачих стълбите и бавно зарових из чантата си за ключове. Всъщност слушах какво става. Не беше запалил колата, нито затворил вратата. Хвърлих скришен поглед през рамо и забелязах, че следеше всяка моя стъпка. Защо просто не си тръгваше?
И къде бяха тъпите ключове?
Чантата започна да се тресе нервно в мокрите ми ръце. Скоро забелязах, че въобще не бях търсила връзката, а просто съм разхвърлила всичко вътре. Е, не, не е честно? Бях преобърнала всички малки джобчета, даже размазах в бързината една дъвка и мисля, че си счупих парфюма, но тях ги нямаше.
Зад мен се чу тихо "цоп-цоп-цоп". Иан се приближаваше.
Разтърсих чантата силно и се чу тихо дрънчене. Започнах да хвърлям разни парцалчета и бонбони по пода, за да си разчистя пътя.
-Джорджия?-чу се глас зад мен

Улица "Итън"

Улица "Итън"

Re: Улица "Итън"