болница св.Айкджър

**Джи Питърсън** Пон Фев 07, 2011 8:42 pm

Тук постъпваха звездите, защото бе най-дискретната болница.

**Джи Питърсън** Пон Фев 07, 2011 9:04 pm

Сигурно за секунди бях стигнала до болницата в която Нина бе постъпила. По пътя за секунда си помислих, че съм двулична, защото много-много не ми се ходише заради нея, пък й нещо хъч не ми беше до тази кралица на драмата, но пък Иан звучеше много странно по телефона.
Ето, на огромните стълби, в чието изкачване щях да се затрудня се виждаше фигура *през моите очи размазана, нали знаете, че съм късогледа!* облечена в черно и ми махаше. Леко се затичах, гледайки стремглаво в обувките си на високи токчета.
-Тя добре ли е?-изпуфтях на шестото каменно стъпало-Всичко наред ли е?
-О, да!-той се усмихна и слезе две стапала надолу-Ще я изписват.
Направих физиономия "О, нима?ЧУДЕСНО!" и за втори път се възмутих от себе си този ден. Някакси не ми се искаше да я изписват. Трябва да изхвърлям такива мисли от главата си но този път не можах...Да, ще ми се върне, но поне когато си лежеше в комичка там, един ден даже се почувствах отпочинала!
-Искаш ли да я видиш?-попита Иан усмихнат до уши-Приготвя си нещата.
За хиляден път ми се поиска да го докосна, пипна, да се доближа до него, да го прегърна, до усетя парфюма му.
-Да, много бих искала.-отговорих без да съм забелязала, че съм изкачила всички стълби
С Иан се качихме направо на третия етаж без да усведомяваме никой. Спрях се плахо пред вратата, чиято стая би трябвало да е нейната. Той ми се усмихна топло и бутна лекичко дръжката. Подадох глава в бялата стая, чиято светлина ме заслепи за секунда, и сърцето ми задумка лудешки. Едвам забелязах едно момиче, с много дълга, леко рошава и избуяла коса и розова хлабава рокля на цветя.
-Хей, зрадти!-поздравих и влязох като се вкопчих в чантата си за опора-Ще те изписват, честито!
-Еми да...-промълви бледото момиче докато нахлузваше цикламена пантофка на лявото си краче
-Как се чувстваш?-попитах и забелязах с крайчеца на окото си Иан да се приближава
-Добре-отговори тя-Имах си ангели пазители.
Нина се усмихна весело на мъжа зад мен, а после се завъртя с гръб. Чак тогава забелязах Пол облегнал се на един стол, завит с кожено черно яке, да спи. Да, на тази светлина наистина приличаше на ангелче...огромно и мусколесто ангелче...
-Не си е тръгнал четири дена-обясни бавно Иан и аз автоматично грейнах *винаги ставаше така щом говореха за голямото ми братче с добро*
-А майка ти и баща ти тук ли са?-попитах
-Да, оправят разни документи-поясни Нина-След малко и те ще дойдад.
Огледах се отново и се почувствах леко неловко.
-Аз ще си ходя...-казах бързичко-Много се радвам за теб, Нина. Много поздрави на майка ти и скоро пак да ми прати трушия.
Тя леко се изкикоти.
-Кажете на Пол, че го целувам-погледнах към спящото момче в ъгъла и се усмихнах
-Да те изпратя?-попита Иан
Нещо в мен крещеше "ДА!" Това бе сърцето...Но нещо в мен крещеше "НЕ!" Това бе разума. Едвам се стърпях да не се обърна към Нина с жален поглед, но в този момент цялото ми тяло го побиха тръпки. Често ли беше? Исках да го прегърна! СЕГА! Не ми пукаше много за Нина.
-Еми...Ако може...Не ми се прибира сама по това слънчево време-оправдах се
-Добре-усмихна се той и за секунди си взе якето от Пол
Тогава "спящата красавица" подскочи като по анимационните филмчета и се озърта объркано. После ме съзря и очите му се разшириха.
-Мъник!-изпищя той и след секунди вече ме бе стиснал в мечешка прегръда
-Аз тъкмо си тръгвам, Пол-обясних му и тръгнах бавно след Иан, който вече крачеше по коридора
-Ъъъъ...Добре тогава...Аз ще изчакам да оправят тимо неща с болницата и ще си тръгвам. Тази вечер си в скайп, нали?
-Дададада!-отговорих-Хайде, чао, Нинке, Полче!
Знаех, че американците, в този случай и поляците, не ми разбират как им завъртам имената и даже понякога си мислят, че ги бъркам, но ние с УеслиТОООО си се разбирахме.

болница св.Айкджър

болница св.Айкджър

Re: болница св.Айкджър